И днес премина поредният прекрасен ден прекаран с него.А и как няма да бъде прекрасен щом е с него.
Никога не съм вярвала,че ще се намери човек,който да ме обича.Обича ме,а аз съм най-изнервеното,лигаво и непостоянно същество на планетата.Труден характер съм,но той го прави.
И преди са ме обичали.Но разликата е,че аз не обичах тях.Но с него...с него е различно.Всеки изминал ден е като приказка.
Не мислете,че всичко е идеално,съвсем не е така.Ние се караме,викаме,крещим...оо,как се караме!Но после идва ред да се обичаме.
Любовта ни е изпепеляваща и истинска.
Чудя се дали някога ще приключи.Вероятно да...щом дори и "непоклатимата" любов между родителите ми се изпари от нищото.
Но това,което ме интересува е дали ще има друга такава страст,която ще изпитам отново.Силно се надявам!
А сега е време да се връщам при него преди да е отпътувал,както прави всяка неделя, и да се радвам на малкото време,което ни остава.Поне до следващия петък.

Изживей си мига щастливо, а каквото дойде след това...

Така мисля да направя :))

Умно :)